Защо диагнозата „психичноболен” в България е присъда?

 

Защо диагнозата „психично болен” в България е присъда? 

 

Лясковец. Психично болен мъж се барикадира в дома си. Загива полицай. София. Квартал „Лагера”. Младеж с параноидна шизофрения напада съседи с брадва. Квартал "Горна баня". Психично болен стреля по полицаи. 

 

„Това са само примери. Около нас обаче живеят още хиляди хора, които утре биха могли да направят и вашия живот ад. В момента, в който се разболее, психично болният у нас получава не диагноза, а присъда. Психичноболният е осъден да бъде невидим за здравната ни система. Осъдени са близките му, които до живот се превръщат в негови заложници. Осъдени са и всички онези, които дори не предполагат за неговото съществуване”, споделя Мария Милкова.

 

Във филма си тя разказва за Мария Спасова - една жена, за която от 15 години майчинството не е щастие, а кошмар. Дъщеря ѝ вместо да я посреща с внуче в ръце, я чака в полуразрушен дом. „Оставям храна пред вратата. Хвърля тенджери, тигани, храна, хлябове, цели. Петя не иска да се лекува. Страхувам се от нея”, споделя Мария.  Дъщеря ѝ е с диагноза шизофрения. Отказът на лечение означава опасност за нея и за майка ѝ. Затова майката се е принудила да стигне до съда, за да я настани в болницата в Нови Искър. Петя може да остане в здравно заведение един месец. След това къде ще отиде - отговор няма. Психичноболните обче не живеят по-добре в болниците. Условията там се меко казано занемарени.

 

Докога системата ще пренебрегва психично болните? Гледайте във видеото.