Депутатите признаха историческия факт с формулировката "масово изтребление"
Споровете за това дали да признават арменския геноцид продължиха в Народното събрание над три часа.
Депутатите приеха декларацията, с която се признава "масовото изтребление" над арменския народ от страна на Османската империя в периода 1915-1922. Депутатите притичваха между парламентарните стаи, за да се посъветват относно формулировката, която по предложение на премиера Бойко Борисов е заменена от „геноцид” на „масово изтребление”.
В подкрепа на решението гласуваха 157 народни представители, „против” бяха 36, „въздържали се” няма. С декларацията 24 април е обявен за ден на възпоменание на жертвите на масовото изтребление на арменците от страна на Османската империя. След гласуването депутатите почетоха с едноминутно мълчание жертвите на арменския геноцид, а от ПГ на ДПС демонстративно напуснаха пленарната зала.
Преди да вземат решението обаче, депутатите притичваха между парламентарните стаи, за да се посъветват относно формулировката, която по предложение на премиера Бойко Борисов е заменена от „геноцид” на „масово изтребление”.
На всички обаче е ясно, че признаването на геноцида можеше да усложни отношенията с югоизточната ни съседка. На балкона на Народното събрание присъстваше и дипломат от Посолството на Република Турция в България. Тук бяха и представители на арменските общности у нас.
„Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са изтребили стотици хиляди арменци и кюрди”, цитира световноизвестния писател Орхан Памук лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
„Кому е нужен този исторически деструктивизъм, при положение, че сме съседи на една страна от този конфликт, Турската република, с която сме партньор в НАТО”, опонира пък лидерът на ДПС Лютви Местан.
