Разказ от първо лице от най-големия лагер в Катманду

 

След опустошителния трус в Непал, същата тази земя, която преди седмица отне домовете им, сега приютява хората.

 

„19 души сме тук, цялото ми семейство. Къщата ни е много напукана и е опасно да сме там”, разказва Пуня.

 

Затова тя и семейството й живеят вече седмица на палатка на площада, който доскоро се използвал само за празненства. Сега върху тази трева те спят, готвят, къпят се и отглеждат децата си.

 

В най-големия лагер в Катманду по три пъти на ден раздават храна и вода. Стотици се подреждат на опашките. Около 200 военни се грижат за реда. Те водят и списък на всички хора, които взимат помощта. 

 

Въпреки трудностите, които срещат всеки ден след земетресението, тези хора се усмихват. Щастливи са, защото са оцелели 

 

„Тъкмо излязох да си играя навън и видях, че всички тичат насам натам. Малко след това видях как къщата ми се напуква цялата. Правех каквото правеха възрастните, те легнаха на земята и аз така направих”, разказва Салем.


 
Сега той отново е на земята, но за да си играе със стотиците нови приятели, които е намерил в палатковия лагер. А за да могат да преживеят шока от случилото се, с всички деца работят специалисти и представители на Уницеф.