Сред темите, които засяга в романите си, са кражбата на бебета и емоционалната зависимост

„Хората са солта на живота”. В това е убедена писателката Клара Санчес и признава, че баща ѝ винаги се разпознава в някои от героите ѝ. И това е нормално, защото образите, които изгражда, са толкова близки до обикновения човек, че той винаги може да види в тях своята майка, съсед или приятел.

Тя е една от най-известните автори в съвременната испанска проза, в чиято биография вече има 11 романа, преведени на повече от 20 езика. Сред темите, които засяга в романите си, са кражбата на бебета, емоционалната зависимост и изневярата.

Италия е страната след родната Испания, в която са продадени повече от милион екземпляри от нейните романи. Най-четената ѝ книга в Испания и Франция се нарича „Това, което крие името ти”. През февруари в страната на ботуша излезе романът ѝ „Милион светлини” („Le mille luci del mattino”). Макар да е написана през 2004 година, тя веднага зае трета позиция в топ десет на най-продаваните книги в Италия.

„Любимото ми място за писане е в центъра на Мадрид и прилича на бунгало на плажа. Може би затова ми напомня за морето и топлината на пясъка. То е най-добрата храна за моята литература”, признава Клара Санчес.

Писателката е и сред най-награждаваните автори. През 2010 г. печели наградата „Надал”, най-старият литературен приз на Испания, а година по-късно е удостоена и със Златния медал Кастилия – Ла Манча.

През 2013 г. романът ѝ „Небето се завърна” се сдоби с престижната награда „Планета”, която в стойностно изражение се нарежда непосредствено след Нобеловата награда. Книгата е магнетичен разказ за цената на успеха, за илюзиите, способни да превърнат бъдещето в кошмар и вече може да бъде намерена и на българския книжен пазар. Попитахме я защо за нея любовта е най-могъщото оръжие, откъде черпи идеи за сюжетите и лесно ли е да се изправиш пред страховете си. Ето какво разказа тя за NovaNews.bg.

 

Пишете романи повече от 25 години. Лесно ли беше да завладеете сърцата на читателите, да ги накарате да чакат с нетърпение всеки следващ Ваш роман?
Беше бавно до пробива, който дойде през последните години. Сякаш читателите изведнъж си казаха: „Е, прочетохме много твои неща и вече ни убеди, че си струва, затова отваряме вратите си за теб”. Мисля, че за един писател най-трудно е да стигне до читателя. Предолее ли веднъж тази нелека задача, ако той им хареса, всичко потръгва.

Откъде черпите идеи за сюжетите? Може ли някой Ваш приятел или познат да се разпознае като герой в романите Ви?

Хората ми влияят много, те са солта на живота: съсед, който ужасно те дразни, колега, когото мразиш, властна майка, някой седящ в кафенето, в когото се влюбваш, дете, заради което си способен да убиеш. Във всичките ми романи, за добро или за лошо, могат да се разпознаят много хора и на всички тях мога да кажа, че съм ги обичала. Баща ми винаги смяташе, че разказвам за него, най-вече, ако главният ми герой си имаше любовници. Тогава ми казваше: „По-добре майка ти да не чете това”.

Героинята Патрисия от романа „Небето се завърна” е известен модел, радващ се на любовта на мъжа до себе си и на успехите си на модния подиум. Тя има ли си конкретен прототип в живота?

Много са: манекенките, актрисите и актьорите, футболистите, някой и друг писател... Проблемът на Патрисия, подобно на мнозина успели хора е, че онова, което я извежда до триумфа, в личния живот я кара да се проваля, и тя ще трябва да го проумее.

Издайте кой е ключовият момент, когато тя проглежда какъв мъж има до себе си. Кога пада маската и тя действително вижда в кого е влюбена?

По-добре читателят сам да го открие. Не мисля да го лиша от това удоволствие.

Казвате, че любовта е чувството, което има най-голяма власт върху нас, хората. Защо смятате така?

Любовта има страхотна власт, тя е могъщо оръжие, което поставяме в ръцете на някого, когато му отдадем безрезервно чувствата си. Красив пример за това в литературата е Ана Каренина. В романа на Толстой Ана Каренина превръща любовта си в натрапчива мания, която я отвежда да самоубийството. За написването на този роман съм се вдъхновявала много и от Дракула, защото любовта е толкова вампирска, че може да изсмуче кръвта ни до последната капка. Жените имаме избор да се отдадем на една любов, изпълнена с врати, затворени с катинари или да се борим да бъдем свободни.

В повечето случаи манекенките се славят с доста фриволно поведение. След като написахте книгата, промени ли се мнението Ви за тях?

Никога не съм ги смятала за особено фриволни. Мисля, че това е стереотип. Ние сме тези, които прехвърляме собствената си жажда за фриволност върху тях, като поектираме мечтите си да бъдем неустоими върху актрисите и актьорите. Но всички те работят и са изложени на критерия на публиката и на вероятносттта постоянно да бъдат отхвърляни, което ги прави много уязвими. Мисля, че са по-скоро уязвими, отколкото фриволни.

Описани в книга, трудните житейски ситуации изглеждат лесно преодолими, но в реалността лесно ли се преодоляват страховете? В тази посока от какво се страхувате?

Понякога да победим собствените си страхове е по-лесно, отколкото си мислим. Само трябва да осъзнаем нашата незначителност и факта, че това, което вчера е било важно и решаващо в живота ни, утре може да не бъде такова. Страхувам се да не се случи нещо лошо на любимите ми хора. Но когато нещастието сполетя майка ми, разбрах, че страхът не може да го предотврати.  

Колко време Ви отне да напишете романа „Небето се завърна”? Как избрахте заглавието?

Горе-долу година и половина, макар винаги да ми е трудно да определя точно времето, защото дълго търся тона на повествованието. А в „Небето се завърна” тонът трябваше да е като в приказка, тази за Пепеляшка, за едно изгубено момиче, което се среща с добрата фея. Колкото до заглавието, то въплъщава новия начин, по който Патрисия започва да вижда света.

Животът на Патрисия е като сън наяве. Това обаче ме подсеща за друга Ваша книга – „Предчувствие”, в която описвате мислите на жена в кома. Трудно ли ви беше да напишете този роман?  

Написването на “Предчувствия” ми отне три години. Заложих много, както във формата, така и в съдържанието: ставаше дума да стигна до мислите на главната героиня директно чрез сънищата, но от напълно реалистична позиция, нищо общо с тълкуването на сънищата. Наложи се да направя много проучвания и да освободя максимално ума си, за да се побере в него историята на Хулия и Феликс в цялата си пълнота.  

Романът „Онова, което крие името ти”, получил награда „Надал” през 2010 година, е продаден в над 150 000 бройки само в Испания. Това ли е най-продаваната Ви книга?

Да, към днешна дата това е моят най-продаван роман в много страни, само в Италия се доближава до тираж от един милион екземпляра. Това е книгата, която отвори вратите в чужбина и за другите мои не толкова известни романи, като например “Предчувствия”.  

В последният Ви роман „Влез в живота ми” сюжетът се завърта около кражбата на бебета. Това е доста пиперлива тема. Той по действителен случай ли е или всичко е плод на въображението?

Този роман е написан преди „Небето се завърна”. В стила на криминалните четива в него се разказва за търсенето на едно момиче (Лаура) от нейната сестра (Вероника). Лаура умира при раждането ѝ, но майка ѝ (Бети) така и никога не пожелава да повярва на тази версия, затова сама предприема издирването ѝ, въпреки неразбирането на всички около нея. Впоследствие Вероника продължава делото ѝ. Написах романа в момента, когато излизаха на бял свят потресаващите случаи за откраднатите бебета в Испания през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години - нещо, което никой не можеше да си представи и което разбуни общественото мнение, а мен ме накара да си задам въпроса за заплетеното кълбо от чувства на обич и привързаност, които наричаме семейни отношения.

Наградите, които сте получили, помогнаха ли Ви да станете по-популярна на книжния пазар или въпросът е в интересния сюжет, който представяте?

Мисля, че наградите служат, за да обърнат внимание върху писателя, но после единственото, което остава, са книгите и читателите.

Кражба на бебета, емоционална зависимост, изневярата са част от темите, които засягате в романите си. С коя от книгите си се гордеете най-много? Кой е сюжетът, заради който сте пролели сълзи?

Най-болезнената и същевременно книгата, която ми е вдъхнала най-много сили, е „От наблюдателницата” (Desde el mirador, 1996). В нея говоря за откритието, до което достигнах за майка ми и за мен самата чрез нейната болест. Отдавала съм се безрезервно на всички мои романи. Мисля, че развих сюжета и мистерия в „Предчувствия”, а след това в романите „Това, което името ти крие”, „Влез в живота ми” и „Небето се завърна”.

Имате ли любимо място, където пишете романите си?  

Имам любимо място за писане, то прилича на бунгало на плажа и се намира в центъра на Мадрид. Напомня ми за морето, топлината и е най-добрата храна за моята литература.  

Какво е любимото Ви занимание в свободното време и с кого го споделяте?

Обожавам да ходя пеша, да се разхождам из улиците на Мадрид, извън града или където и да е било другаде. Като че ли чрез стъпките си превръщам местата, по които минавам, в свои. А нещото, което най-много ми харесва на света, е да говоря с дъщеря ми. Тя ми разказва за нейните неща, аз – за моите, както и да ходя на кино или театър със съпруга ми. Приятелите също са важни за мен, но когато съм в период на по-усилено писане, малко ги изоставям. И почти абсурдно е да казвам, че обожавам да чета от дете, как иначе бих станала писателка?

Ако трябва да си купите нова книга в книжарницата, какво ще предпочетете – роман на хартиен носител или в електронен вариант?

Все още предпочитам хартиения носител. Много е удобен, не трябва да внимавам дали имам батерия или други подобни неща. Обичам и корицата на книгата, разгръщам я и като че ли влизам в нова къща.

Какво е посланието към българските Ви читатели?

Много бих се радвала да стигна до техните сърца.

Автор: Анелия Тодорова