Изложбата ще се състои през есента, а творбите ще радват българската публика цели три месеца

Произведения на Пабло Пикасо, който е между най-скъпо продаваните художници в света, пристигат в София през есента. Изложбата „Въведение към Пикасо: Непрестанното търсене” ще представи пред българската публика общо 78 литографии и седем керамики в оригинал, а мястото, където почитателите на изкуството ще могат да им се насладят, е Националната художествена галерия. Творбите, които се съхраняват в родната къща на художника в Малага, ще останат в България в продължение на три месеца.

За изложбата се подготвят 1000 броя специален каталог за ценители, всеки един от които ще съдържа по 200 страници с произведенията на Пабло Пикасо. Приходите от продажбата им ще останат в България.

Директорът на Държавната агенция за управление на къщата-музей „Пикасо” в Малага - Хосе Мария Луна пристигна в София, за да представи подробности относно голямото културно събитие, което ще се състои в края на октомври.

 

Колко картини на Пикасо ще пристигнат за изложбата през октомври? И коя от тях е най-скъпа, най-високо оценена?

В София ще пристигнат около 85 произведения, които са разделени на шест секции – серия „Две жени”, „Непознатият шедьовър”, други творби, свързани със семейството на художника, картини, свързващи художника и неговия модел, няколко портрета на Франсоа Жило и на Жаклин. В момента обаче не мога да кажа кое от произведенията е оценено на най-висока стойност.

А каква е приблизителната стойност на произведенията, които съхранява къщата-музей „Пикасо” в Малага?

Имаме 800 произведения на Пикасо, основно литографии и графики, колекция от керамика, която също е многобройна като експонати, 84 скици, като сред най-ценената серия е „Скачачите на трапец”. Също така съхраняваме „Мечта, илюзия и лъжа” на Франко, серии, свързани с бикоборството. Освен това, в нашата къща-музей се съхраняват много други произведения на съвременни творци, като общо те наброяват близо 4000 произведения. Имаме, разбира се, и много предмети на Пикасо, свързани с неговия живот – дрехи, фотографии, предмети, които са красяли дома. Относно оценката на произведенията на Пикасо, всяка една от литографиите му се оценява на между 30 000 и 70 000 евро.

Разкажете нещо повече за най-ценената серия „Скачачите на трапец”.

Това е първата серия, която Пикасо гравира през 1905 г. и е свързана със синия му период. В Испания има много малко серии произведения на Пикасо, които да са пълни и по всяка вероятност единствената такава се намира в къщата-музей „Пикасо” в Малага. Освен това тя е в най-добро състояние като консервация.

В музея се съхранява и една от общо 14-те тетрадки със скици на художника. Каква е нейната стойност?

Да, има 14 тетрадки в света с негови скици, на базата на които е изграждал своите картини. За нас е голяма чест, че притежаваме една от тях – тя е пореден номер 7 и съдържа 84 подготвителни рисунки-скици за известната картина „Госпожиците от Авиньон”. Специално тази тетрадка е оценена на над 2 млн. евро.

Колко души годишно посещават родната къща на Пикасо в Малага?

Около 150 000 посетители годишно.

Като музей, съхраняващ толкова важни експонати, каква е държавната субсидия, която получавате и за какво се използват средствата?

Публичната субсидия, която получава нашата къща-музей, е в размер на 1,5 млн. евро годишно. Тя се използва за управлението ѝ – да се заплатят заплатите на хората, които работят там, за заплащането на застраховки, осветлението, консервацията и за всички прояви, които организира къщата-музей. Музеят има бюджет от 2,5 млн. евро, като 40% от тези пари постъпват от посетителите и от спонсори.

А какво смятате за колекционерите? И може ли един колекционер да съхрани по-добре едно произведение на изкуството, отколкото ако то се намира в галерия?

Зависи от картината, както и от колекционера. Хората, които плащат милиони евро за картини, имат съответните средства, за да могат да съхраняват добре съответните произведения. Но един музей винаги има едно предимство – той е отворен за хората, за публиката. Следователно всеки един може да дойде и да се наслади на колекцията. Но, разбира се, трябва да има и частни колекционери и такива, които да са публични институции.

Автор: Анелия Тодорова