Това обаче важи само за професиите без постоянен офис
Съдебен прецедент може да промени работното ни време. Съдът на Европейския съюз излезе с решение, че пътуването до работа също е труд, който трябва да бъде заплатен.
Ето как започва денят на почти всеки работещ българин - лудница в метрото, отчаян напън да влезеш в автобуса или пък тягостно чакане с колата в задръстването. В София пътуването до работа може да отнеме час.
При Ники времето е дори повече, тъй като в рамките на града. „Някои дни е по-изнервено, други - по-спокойно. В зависимост от трафика и хората. Прибраха се всички от отпуски и стана страшно”, каза той.
Ако работим по 8 часа дневно, 5 дни в седмицата и получаваме грубо 5 лева за час труд, това са 200 лева седмична заработка. Ако добавим пътуването до работното място - 1 час сутрин и още толкова вечер - към сметката добавяме още 10 часа или 50 лева. Както и да го погледнем, това са 200 лева на месец към заплатата. Ники обаче вижда нещата така, както и работодателите: „Трябва да си извършил нещо за работодателя, за да можеш да получиш нещо насреща”.
Още по-запознати с логиката на работодателя са синдикатите, които традиционно бранят интереса на служителя.
„Всичко, което мога да не плащам, мога да не го плащам”, каза Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ.
Въпреки това някои работодатели компенсират времето, прекарано в път, обяснява Чавдар Христов и допълва, че това са случаи на индивидуални договорки между работника и фирмата.
Решението на Европейския съд не е повод всички да изпадаме екстаз, тъй като има важна подробност. Става въпрос само за професиите без постоянен офис - рекламни и търговски представители, куриери, брокери, шофьори и социални работници. Често при тези хора работният ден започва в момента, в който излязат от дома.
