ГЕРБ - с най-много кметове в страната

ГЕРБ остава политическата сила с най-много кметове в цялата страна. 34 процента от вота за общинските съвети са за управляващата партия. БСП събира 17 на сто от гласовете. С минимална разлика, под 2 процента, третото място заема ДПС. Четвъртата позиция е за Реформаторите с резултат 9 процента. Следва АБВ - с 4 процента от гласовете. Шестата позиция е за „Атака”. Резултатът - 3 процента. Седмата позиция си поделят ВМРО и НФСБ. Двете формации печелят по 2 и половина процента от гласовете.

В София - безапелационна победа за Йорданка Фандъкова, сочат данните от екзитпол на агенция "Алфа Рисърч". За нея са гласували впечатляващите 60 процента от столичаните, които са отишли до урните. Фандъкова е начело на столицата от 2009-а и ще остане още четири години. Втори се класира кандидатът на Реформаторите. За Вили Лилков гласа си са дали 10 на сто от столичани, или само с 2 процента повече от гласовете за номинацията на БСП Михаил Мирчев.

Картината в Пловдив: отново победа за ГЕРБ, но не така категорична, сочат данните от екзитпол на агенция "Алфа Рисърч". В битката за втори мандат Иван Тотев е получил 37 процента. Следва го бившият кмет Славчо Атанасов, съответно с 20 на сто от гласовете. Там кметът ще бъде избран следващата неделя, а интересното е, че на  последните местни избори същите двама кандидати отново се видяха на втори тур и тогава Тотев стана кмет.

Варна избра Иван Портних да я управлява и през следващите четири години, сочат данните от екзитпол на агенция "Алфа Рисърч". Кметът на ГЕРБ получава одобрението на 58 процента от гласувалите варненци. Втората позиция в морския град е за кандидата на Реформатори и Патриоти Чавдар Трифонов. Неговият резултат е в пъти по-нисък - 12 процента. А Кирил Йорданов - емблематичният бивш градоначалник, управлявал 14 години морската ни столица, направи опит да се върне, но не успя.

Безспорно най-впечатляващия резултат днес е от Бургас. Димитър Николов печели трети мандат с гласовете на 84 процента от бургазлии, сочат данните от екзитпол на агенция "Галъп". Втората позиция в Бургас е за кандидата на НФСБ Бойко Миразчийски с 6 процента от гласовете.

В Кърджали новината е, че новина няма. Очаквано - кметът на Кърджали отново е Хасан Азис от ДПС. Всъщност кметският кабинет в Кърджали не е сменял обитателя си вече 12 години. Този път резултатът на Азис е с над 25 процента по-висок от този на втория в надпреварата - кандидатът на ГЕРБ Илия Илиев, сочат данните от екзитпол на агенция "Алфа Рисърч".

Преместваме се с 50 километра на север - в Хасково. И резултатът е, че нямаме избран кмет, сочат данните от екзитпол на агенция "Алфа Рисърч". На балотаж следващата неделя отиват кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов и досегашният, дългогодишен кмет на града с четири мандата Георги Иванов. За Беливанов днес гласа си са дали 49 процента от гласувалите хасковлии. Преднината му пред Иванов е 19 процента.

Битката за управлението на Видин - кметът и там ще бъде избран след седмица. На балотаж ще се борят Росица Кирова - издигната от коалиция "Единни за промяна", и кандидатът на ГЕРБ Огнян Ценков, сочат данните от екзитпол на агенция "Галъп". След днешния вот разликата помежду им е по-малко от процент в полза на дамата. 

Благоевград вече има избран кмет, сочат данните от екзитпол на агенция "Галъп". Кандидатът на ГЕРБ и настоящ градоначалник Атанас Камбитов запазва кабинета си и за следващите четири години. За него гласа си са дали 56 процента от гласувалите благоевградчани. Втората позиция е за кандидата на БСП Милан Богдански. Той печели 11 на сто от гласовете.

Кой ще седне в кметския стол в Шумен? След днешния вот Любомир Христов от ГЕРБ е получил 37 процента, сочат данните от екзитпол на агенция "Галъп". Втората позиция е за кандидата на БСП Иван Иванов - с 19 процента. Което означава - балотаж следващата неделя.

46.5 процента е била избирателната активност при гласуването за кметове и общински съветници.

От участвалите в референдума 71 процента са казали „Да”. С „Не” са отговорили 27 на сто. Тези резултати обаче остават без особено значение, защото референдумът е неуспешен заради избирателната активност. За дистанционно гласуване по електронен път са гласували 35 на сто. Това е с 14 и половина процента по-малко от активността на последните парламентарни избори. А условието референдумът да е валиден е на него да са гласували повече, отколкото на последните избори.