Снимка: ЕПА/БГНЕС
Три причини Западът да се съюзи с него
Насред кървавата война в Сирия стои фигурата на един мъж: диктаторът Башар Асад. Въпреки всички пролуки в режима в този момент преговорите трябва да бъдат водени именно с него, коментира германското списание „Фокус”. Защото той продължава да е там и продължава да има власт, независимо от това, че при избухването на войната през 2011 г. всички вярваха, че прогонването му е единствено въпрос на време.
Днес, в навечерието на петата година от кървавия конфликт, чийто край още не се вижда, Асад не просто все още не е на власт, но и излиза все повече от международната изолация, облегнат
на твърдото политическо и военно рамо на Русия.
За много хора все още е чудно как се осъществи метаморфозата в скования Асад. Синеокият лидер е откърмен с власт. Баща му Хафез Асад е военен, държавен и политически деятел, президент на страната в продължение на близо 30 години. А сега неговият син се превърна пред очите на света от доктор в диктатор.
В Съединените щати, както и в Европа, се надигат все повече гласове, според които е уместно да се преговаря с диктатора в лицето на терора на „Ислямска държава” и неконтролируемия бежански поток. Все още обаче не е ясно защо и за какво. Ясно е обаче едно: Асад е обратно в играта.
Има три достатъчно уважителни причини, които всички актьори в сирийския конфликт трябва добре да премислят.
Първо, Асад е лош, но „Ислямска държава” е по-лоша. Както често се случва в Близкия изток, участниците в сирийския конфликт се делят на умерено лоши, просто лоши и още по-лоши. Асад безспорно се числи към лошите, но „Ислямска държава” – към още по-лошите. След като утвърждаването на умерена опозиция се провали с гръм и трясък, изведнъж стана ясно, че Западът няма партньори на сирийска земя, които да му помогнат да реши конфликта.
Второ, Асад иска да се върне старият статус, а „Ислямска държава” иска тотално нов ред. За разлика от фундаменталистите, чиито възгледи датират от каменната епоха, сирийският президент е националист. Неговата цел не е да изменя насилствено границите в Близкия изток (и извън него). Неговата цел е да задържи властта си в рамките на сирийските граници. Той вероятно дори би бил готов на отстъпки, за да гарантира политическото и личното си оцеляване.
Трето, войските на Асад, с помощта на руснаците и на иранската армия, могат да обърнат центъра на силите в конфликта. Редом с кюрдските милиции правителствените войски на Сирия може би са единствените, които могат да преборят джихадистите, изтъкна германското издание.
Ако се случат тези преговори обаче, трябва да се има предвид, че Асад може да не успее да си възвърне контрола върху цялата сирийска територия. Трябва да се помисли и върху вариант за федерализиране на близкоизточната държава на три части – кюрдска, сунитска такава, в която съжителстват алауити, християни и друзи. При това всяка част ще има широка автономия, както и собствена полиция.
