Юанът влезе кошницата с резервни валути на МВФ

Включването на китайският юан към кошницата с резервни валути на Международния валутен фонд (МВФ) е стъпка към по-разширената му глобална употреба, но банките все още остават резервирани към валутата, преди Пекин да проведе дълбоки финансови реформи, смятат анализатори.

Вчера МВФ включи юана в кошницата с „елитните” валути, което символично призна покачването на азиатското влияние на Китай като втората по големина икономика в света. Това е символична победа за Пекин, който не жали усилия за засилване на международната роля на юана и приемането му като резервна валута, информира БГНЕС.

Китайският юан е петата най-използвана валута в международните плащания, но на него се падат едва 3% от сделките. За сравнение 43% от международните транзакции се извършват в долари, а близо 29 на сто в евро, обявиха от международната организация за финансови услуги SWIFT.

Анализаторите смятат, че въздействието на юана върху международните пазари ще бъде глухо, макар, че решението на МВФ ще насърчи централните банки да ускорят диверсификацията на валутните си резерви чрез закупуване на китайската валута.

„Не съществува задължение към централните банки да уеднаквят своите форекс резерви, но на практика те ще обърнат внимание на теглата на валутите в кошницата си”, обясни Дариуш Ковалчик, старши стратег по нововъзникнали пазари в „Credit Agricole”. „Просто ще се появи смисъл да диверсифицират резервите в един развиващ се пазар, който е и икономическа суперсила”, обясни анализаторът.

Въпреки това, такова развитие няма да бъде постигнато за една нощ и зависи от реформите, предприети от Пекин, включително подобряване на достъпа на чуждестранните инвеститори до валутните пазари в страната, по-редовно емитиране на дълг и удължаване на часовете за търговия с юана, пише Би Би Си.

Юанът може да се движи нагоре или надолу само с два процента спрямо щатския долар, което се определя от Централната банка.

„За това ще отнеме време юанът да се превърне в глобален актив”, обясни банковата група ANZ в доклад миналия месец.

Доброто приемане на юана като резервна валута също зависи от ликвидните пазари и прозрачната политика, които са предизвикателство за комунистическата страна, посочва "Франс прес".

"Централните банки, подобно на други управляващи високорискови активи, са склонни да инвестират голяма част от средствата си в напълно конвертируеми валути, за които има ликвидни дериватни пазари”, заяви Андрю Кенингтън от „Capital Economics”.

Китайското правителство се намеси на фондовата борса през лятото, което подейства като шокова вълна по целия свят, след като забрани на инвеститорите да продават ценни книжа. През лятото девалвацията на китайския юан мина като ураган през световните пазари. Китай понижи значително (с 1,9%) курса на юана спрямо долара, а китайската валута достигна най-ниското си равнище от четири години на 6,43 юана за долар. В това Пекин видя амбициозен план да популяризира валутата си извън граница и да го включи в „Специалните нива на тираж”, както наричат валутите от резервната кошница на МВФ. Така китайските власти подкрепяха юана в опит да спрат изходящите капиталови потоци и да защитят кредиторите в чужда валута на фона на прогнозите за най-слабия годишен икономически растеж от 1990 г. насам.