Причината - по-строг граничен контрол по "Балканския миграционен маршрут"

Словенският парламент одобри законодателни промени, с които се затягат мерките по даване на убежище в страната, информира "Франс прес", цитирана от БГНЕС. Любляна цели предварително да предотврати оставането на голям брой мигранти на територията на Словения, с оглед цялостното затягане на граничния контрол по "Балканския миграционен маршрут" и след него.

 

„Целта на този закон е да въведе бързи и ефективни процедури за даване на убежище на тези, които наистина имат нужда от такова. Едновременно с това, да даде основа на ефективно връщане на тези, които не изпълняват изискванията за международна закрила”, заяви вътрешния министър Весна Знидар при представянето на промените в парламента.

 

Законът за международна закрила беше одобрен от 45 депутати в 90-местната пленарна зала. Четирима гласуваха против.

 

Опозицията бойкотира гласуването, след като управляващата лявоцентристка коалиция отхвърли искането за още по-строги мерки срещу миграцията като ограничаване на влизащите в страната до конкретен брой.

 

Приетият текст улеснява отказа на даване на убежище на хора, които идват от т. нар. "сигурни страни", намалява срока за обжалване на такова решение и финансовата помощ за мигранти и техните семейства.

 

Правозащитната организация „Амнести интершънъл” разкритикува промените, които според нея ограничават правата на бежанците и търсещите убежище и нарушават Европейската конвенция за правата на човека.

 

Словения граничи с Австрия, която миналия месец ограничи броя на приеманите молби за убежище до 80 на ден и пропусканите транзитно преминаващи мигранти до 3200 на ден. Това доведе до ефект на доминото в страните по "Балканския маршрут".

 

В момента хиляди мигранти стоят на гръцко-македонската граница, след като властите в Скопие забраниха преминаването на афганистанци, ограничиха това на сирийци и иракчани и започнаха да пропускат около 100 души дневно.

 

От октомври м.г. през Словения преминаха около половин милион мигранти, насочили се най-вече към Австрия и Германия. От тях едва 442 души са поискали убежище в бившата югославска република. Страната е част от Шенгенската зона и като такава има 670-километрова сухопътна външна граница с Хърватия.